Натрапчиви мисли

  Натрапчивите мисли, или обсесиите са нещо което измъчва милиони хора по света. На всеки се случва да си изпусне нервите, да се разстрои  от нещо дребно или да се почувства емоционално сразен. Но когато нещата започнат да излизат извън контрол, вече не говорим за човешки емоции, а за влудяващи  мании.

  Вече писах по-подробно за паническото разтройство и за ОКР, като тук се спирам на чистите обсесии. Ще опитам да обясня в какво се изразяват и каква e разликата между обсесиите, придружени от компулсии, и тези, при които няма последващ процес.

  Чистите обсесии са по-скоро един нестихващ водопад от негативни мисли, които водят обикновено до нервна криза, изтощение, депресия, панически атаки, параноя и т.н.  Ако питате мен, чистите обсесии са много по-трудни за преодоляване от "традиционното" обсесивно компулсивно разтройство.  Те са свързани с въпроси, които болезнено ни вълнуват, но тъй като мозъкът не реагира трезво на ситуацията, проблемът добива колосални, силно преувеличени размери, като болният не е в състояние да преодолее тревожността. Както вече споменах, развиват се параноични мисли, като никой не е в състояние да убеди жертвата в противното.

  Положителната страна в случая е, че влиянието на маниакалните мисли отслабва сравнително бързо, в зависимост от сложността на проблема. Една мания  може да продължи от няколко минути, до няколко дни, а в най-лошия случай - до няколко седмици. Лошото обаче е, че всяка една обсесия се заменя мигновено от нова, когато влиянието на предишната е отслабнало. В момент на криза, болният вярва, че "проблемът" е най-важното нещо в живота му. Понякога се случва жертвата да бъде измъчвана с часове от конкретна налудничава идея, като не е способна да прави каквото и да било друго. Това често води да занемаряване и всякакъв отказ от реализация. Както казах, целия този стрес води до депресия,

 Много често болните осъзнават налудничавостта на обсесивните мисли, но не могат да ги спрат.  Колкото и силно да опитват  да се отърват от зловещите "гласове" в главата си, нищо и никой не е в състояние да прекрати страданието. Като естествена реакция на личността започва едно разрушително чувство на вина, придружено от срам. Човекът се срамува от същността на "грозните" мисли, като в същото време наказва  себе си за това, че няма волята да ги спре. И щом себеомразата назрява все повече и повече, в жертвата започва да се задейства механизъм за самoунищожение.

 При чистите обсесии също има компулсии, но те не се изразяват в действия, а по-скоро с един безкраен вътрешен диалог. Личността се противи на натрапчивата мисъл, опитвайки се да убеди себе си, че това не е така, както изглежда, докато "вътрешният глас" продължава да убеждава първия, че всички тези ужасни неща са истина. Като цяло вътрешната борба не води до нищо, като само влошава нещата още повече. В много случаи компулсията се изразява с търсене на успокоение от близки и познати. Болните вманиачено повтарят еднo и също с часове, чакайки да им бъде отвърнато "Не се тревожи, това не е така." След известно време настъпва временно облекчение, но не за дълго, защото се задава нова обсесия, която може да е по-силна от предишната. И така, това състояние продължава до безкрай.

 Една обсесия може да бъде провокирана от съвсем дребни неща. Често може да бъде някакво изказване, филм, поглед отправен към болния, едно изречение от книга или вестник, като особено драматично се приемат всякакъв вид критики и забележки. Ако някой се изрази нетактично, то човекът с обсесии е способен да търси сметка в продължение на часове от нещастния човек, който може дори да не е имал намерението да засегне някой. Развива се едно състояние на мнителност, лошо самочувствиe, раздразнителност, лесна избухливост, сприхавост, приказливост, агресивност и т.н.

  Има доста варианти за справяне с натрапчивите мисли, като всеки може да прецени кой  от методите е подходящ за самия него.  Препоръчва се да се записват обсесиите, като по-този начин да се изхвърли навън част от напрежението. Някои хора дори записват гласа си, като по-късно слушат самите себе си. Често това помага, защото "обсебеният" осъзнава абсурдността на собствените си изказвания, слушайки се, когато бурята е отминала.

 Друг метод е да се отделят десетина минути на ден за тревожене. Като през останалото време не трябва да се допускат лоши мисли, с обещанието, че се оставят за по-късен час. Времето за тревожене трябва да бъде в един и същи час всеки ден. Лошото в този случай е, че обсебеният не успява да спре да се тревожи през "свободното от тревоги време". Но още веднъж - зависи от човека, на някои хора може да бъде от полза.

 Един доста добър вариант е "отлагането". Когато обсесията се появи, жертвата трябва да си каже "Ще си помисля малко по-късно", или "Ще си помисля след десет минути".  Ако обсесията се появи отново след десет минути, трябва да се направи повторен опит за отлагане. Постепенно влиянието на натрапчивата мисъл отслабва и за щастие се забравя за нея.

 Ако питате мен, най-доброто, което може да се направи e, обсесиите да бъдат  напълно игнорирани. В никакъв случай да не бъдат анализирани, и още по-малко да се търси нещо, което да потвърди неистинността им. Най-добре е да  започне да се прави разлика между обсесия и нормални тревожни мисли. Колкото по-лесно и бързо бива разпозната една мания като такава, толкова по-лесно е справянето с нея. Но затова трябва страхотна воля. А и вътрешна убеденост, че този начин на живот води само до страдание и нищо повече.

  Най-добрият изход от заболяването е свързан с образоване по темата. Много хора нито имат желание да четат, нито пък са в състояние да го направят. Но колкото повече се добива познание по въпроса, толкова шансовете за излекуване нарастват. Оплакването и самобичуването само влошават още повече нещата. Единствено духовното развитие води до прогрес и осъзнаване. Така че всички разбират, че оздравяването си е в техните ръце.


  Благодаря на прочелите!